Бетонът във влажни зони често се проваля първо около армировката. Водата навлиза в малки пукнатини, следват соли и стоманата започва да ръждясва. След като ръждата се разшири, бетонното покритие може да се откъсне. Ето защо много мостови настилки, морски стени, дренажни канали и проекти за пречистване на вода сега гледат на арматурно желязо за някои секции. Шината е направена от стъклени влакна и смола, така че не ръждясва като стоманата при нормално излагане на влага и сол. Той също така запазва формата си при много обичайни бетонни работи, където основният проблем е дългосрочният-контакт с влага, а не тежкият удар.
Материалът е лек, така че работниците могат да преместват пакети с по-малко усилия по време на малки ремонтни работи или дълги пътни работи. Това може да спести време, когато екипажът трябва да носи решетки през тесни места, временни пътеки или стари конструкции. Това не е правилният отговор за всеки структурен детайл, тъй като проектните стойности и границите на огъване са различни от стоманата. Но когато чертежът позволява GFRP армировка, това може да има смисъл на места, където ремонтът срещу корозия е скъп, шумен и труден за затваряне за поддръжка.